Проблеми и нестабилност на рамото и лакътя при спортисти
Раменната и лакътната става позволяват сгъване, разгъване, протягане и завъртане на ръката. Въпреки това повтарящите се движения над главата, характерни за някои спортове и професии, могат да причинят прекомерно натоварване на раменните и лакътните стави и да доведат до травми.
Когато възникнат проблеми, които ограничават движенията, като разкъсвания на сухожилия, нестабилност на ставите, фрактури, артрит и други заболявания, могат да бъдат приложени хирургични и нехирургични методи на лечение. Основната цел е облекчаване на болката, възстановяване на подвижността и подобряване на функцията на горния крайник.
Проблеми и нестабилност на рамото и лакътя при спортисти – Анатомия на лакътя
Лакътят представлява става от типа на шарнирните стави, която позволява основно сгъване и разгъване. Лакътната става се образува от раменната кост (humerus) и двете кости на предмишницата: лъчевата кост (radius), разположена от външната страна, и лакътната кост (ulna), разположена от вътрешната страна.
Ставата се образува чрез контакта между трохлеята на раменната кост и лакътната кост, както и между капитулума на раменната кост и главата на лъчевата кост.
Въпреки че съществуват няколко ставни повърхности, те са обхванати от обща ставна капсула. Синовиалната течност осигурява смазване на ставните повърхности и намалява триенето при движение. Около лакътя има и бурси, които подпомагат плавното движение на околните тъкани.
За осигуряване на стабилността на лакътя съществува сложна система от връзки.
Сред основните връзки на лакътната става са улнарната колатерална връзка, радиалната колатерална връзка и пръстеновидната връзка на лъчевата кост.
Тъй като много мускули започват или се прикрепят в близост до лакътя, тази област е особено податлива на травми и претоварване.
Едно от най-често срещаните увреждания е латералният епикондилит, известен още като „тенис лакът“. Това състояние засяга сухожилията, които се прикрепят около латералния епикондил на раменната кост.
Шест мускула, участващи в разгъването на китката и пръстите, имат начални залавни места в областта на латералния епикондил.
По време на тенис мускулите се съкращават, а ударите срещу съпротивление създават допълнително натоварване върху сухожилията. Това може да предизвика болка около епикондила.
Намаляването на натоварването и осигуряването на подходяща почивка често подпомагат възстановяването.
Проблеми и нестабилност на рамото и лакътя при спортисти – Анатомия на рамото
Рамото представлява сферична става от типа „топка и гнездо“, подобно на тазобедрената става.
Сферичната част се нарича глава на раменната кост (humerus), а ставната ямка се нарича гленоид. Тя е част от лопатката (scapula).
В тази става понякога могат да се развият артритни изменения.
Над сферичната става се намира друга костна структура, наречена акромион. Това е област, в която често могат да се образуват костни шипове.
Непосредствено до акромиона се намира акромиоклавикуларната става, известна още като AC става.
Тази област е често място на травматични увреждания и разделяне на ставните структури при спортни инциденти.
Раменната става се подпомага от четири основни мускула, които образуват така наречения ротаторен маншон.
Тези мускули работят съвместно, за да позволят повдигането на ръката над главата, както и вътрешното и външното ѝ завъртане.
Поради тази причина уврежданията на ротаторния маншон често водят до мускулна слабост, особено когато човек се опитва да повдигне ръката си над главата.
Сред четирите мускула на ротаторния маншон един се уврежда значително по-често от останалите. Това е надгръбначният мускул (supraspinatus).
Освен че осигуряват движение, мускулите на ротаторния маншон подпомагат задържането на главата на раменната кост в ставната ямка.
Когато главата на раменната кост излезе от ставната ямка, състоянието се нарича изкълчване на рамото.
Съществуват и няколко връзки, които допринасят за стабилността на раменната става.
Около ставната ямка се намира пръстеновидна хрущялна структура, наречена лабрум.
Лабрумът увеличава стабилността на рамото и подпомага задържането на раменната кост в правилното положение.
При разкъсване на лабрума могат да се появят болка, щракане, усещане за нестабилност и ограничение на движенията.
Проблеми и нестабилност на рамото и лакътя при спортисти – Съвети за здрави рамене
Ако смятате, че сте получили травма на рамото, не трябва да започвате тренировъчна програма, преди да се консултирате с лекар.
Ето някои конкретни препоръки за поддържане на здравето на раменете:
Преди упражнения може да се приложи умерена топлина върху раменните мускули. Топлината подпомага отпускането на мускулите и сухожилията и ги подготвя за движение.
При изпълнение на упражнения за разтягане на рамото дръжте ръката под нивото на рамото, когато това е препоръчано според състоянието ви.
По време на загряването постепенно увеличавайте движенията, като включвате големи кръгове с ръцете, движения към тялото, завъртания на торса, движения на лопатките и контролирано придвижване на раменете напред и назад.
Упражненията тип махало (pendulum exercises) могат да помогнат за намаляване на напрежението върху ротаторния маншон.
За изпълнението им застанете прави или се наведете леко напред, като оставите засегнатата ръка да виси свободно и отпуснато близо до тялото.
Позволете на ръката да се люлее леко напред и назад с малка амплитуда, приблизително 2,5 сантиметра.
С подобряването на симптомите амплитудата на люлеене може постепенно да се увеличава.
В началото изпълнявайте упражнението само с тежестта на собствената си ръка.
Когато болката намалее и специалистът разреши, натоварването може постепенно да бъде увеличено. Допълнителните тежести трябва да бъдат съобразени с възстановяването и индивидуалните възможности.
Упражненията могат да се изпълняват по около 5 минути веднъж или два пъти дневно, ако не предизвикват усилване на болката.
При подходящо възстановяване приблизително 1–2 седмици след започване на упражненията тип махало могат постепенно да се въведат упражнения за укрепване на мускулите.
За тази цел могат да се използват еластични тренировъчни ленти.
Например закрепете еластична лента към стабилна опора на подходяща височина.
След това задръжте лакътя близо до тялото, сгънат под ъгъл от 90 градуса, хванете лентата и я издърпайте контролирано към кръста.
Задръжте позицията за около 5 секунди.
При добра поносимост могат да се изпълняват по 15–20 повторения дневно.
Всички упражнения трябва да се изпълняват бавно и контролирано, без да предизвикват остра болка.
При наличие на травма, нестабилност, разкъсване на сухожилие или продължаваща болка тренировъчната програма трябва да бъде съобразена с препоръките на ортопед или физиотерапевт.
İçerik Bilgisi
