В шийния отдел на гръбначния стълб, известен още като цервикален отдел, има седем прешлена, между които са разположени междупрешленни дискове и стави, свързващи задните елементи на прешлените. Благодарение на тези стави и дискове шийните прешлени имат изключително голяма подвижност. В толкова подвижна област с течение на времето неизбежно може да настъпи износване на тези структури, което да доведе до заболявания на междупрешленните дискове. С напредването на тези заболявания могат да възникнат сериозни проблеми вследствие на стесняване на гръбначномозъчния канал в шийната област.
Какво представлява шийната дискова херния?
Междупрешленният диск се състои от две основни части, наречени пулпозно ядро (nucleus pulposus) и фиброзен пръстен (annulus fibrosus). Фиброзният пръстен обгръща и задържа пулпозното ядро. Когато във фиброзния пръстен се появят разкъсвания, част от дисковия материал може да се измести към гръбначномозъчния канал. Това изместване се нарича дискова херния. В зависимост от размера и степента на дисковата херния могат да възникнат различни клинични оплаквания и симптоми.
Кои са най-честите симптоми при шийна дискова херния?
Най-често срещаните оплаквания при шийна дискова херния включват болка във врата, изтръпване на ръцете и дланите, мускулна слабост и усещане за парене. Последователността на появата на тези симптоми и тяхната тежест могат да бъдат показател за размера на дисковата херния и наличието на други проблеми в шийния отдел на гръбначния стълб. Важно е да се има предвид, че всеки пациент може да усеща и описва тези оплаквания по различен начин.
Изложени ли сте на риск от развитие на шийна дискова херния?
Поради голямата подвижност на шийния отдел на гръбначния стълб той е по-податлив на износване. Фактори като неправилна поза по време на сън и неергономична работна среда могат да нарушат биомеханиката на шийните прешлени, като увеличат риска от дегенерация на междупрешленните дискове и развитие на шийна дискова херния.
Сред основните рискови групи са офис служителите, които прекарват продължително време пред компютърни екрани в работна среда с неподходяща ергономия. Повишен риск може да съществува и при хората, които имат навика да използват таблети или смартфони в продължение на часове, като държат главата и врата си наведени напред.
Има ли връзка между възрастта и шийната дискова херния?
Въпреки че оплакванията, свързани с шийна дискова херния, най-често се появяват между 30-ата и 40-ата година от живота, когато хората обикновено са активно ангажирани с професионалната си дейност, заболяването може да възникне при пълнолетни лица на всяка възраст.
Как се диагностицира шийната дискова херния?
При появата на оплаквания първата стъпка трябва да бъде подробен физикален преглед. По време на прегледа се оценяват мускулната сила на горните крайници, сетивността и рефлексите.
Ако лекарят прецени за необходимо, диагнозата може да бъде уточнена чрез образни изследвания като рентгенография, магнитнорезонансна томография (ЯМР) и компютърна томография (КТ).
За оценка на неврологичното състояние на пациента могат да се използват и допълнителни методи като електромиография (ЕМГ).
Какви методи за лечение се използват при шийна дискова херния?
Методите за лечение на шийна дискова херния могат да бъдат разделени в две основни категории: консервативни, тоест нехирургични методи, и хирургично лечение.
Нехирургичните методи включват медикаментозно лечение, използване на шийна ортеза (яка), физиотерапия и инжекции в областта на нервните коренчета.
Когато тези методи не водят до достатъчно облекчение или когато са налице неврологични нарушения, хирургичното лечение може да излезе на преден план.
При значителна част от пациентите с шийна дискова херния нехирургичните методи осигуряват продължително облекчаване на симптомите и позволяват поддържането на добро качество на живот.
Въпреки това при пациенти, които не получават достатъчна полза от консервативното лечение, могат да бъдат приложени различни хирургични техники, насочени към освобождаване на притиснатите нервни коренчета и гръбначния мозък.
Основният хирургичен подход, който прилагаме с тази цел, включва отстраняване на засегнатия междупрешленен диск (микродискектомия), освобождаване на гръбначномозъчния канал и нервните коренчета от притискането и поставяне на поддържащи импланти.
Въз основа на тези основни принципи всеки пациент се оценява индивидуално и се избира хирургична процедура, съобразена с конкретното му състояние. При подходящо планиране и индивидуализиран хирургичен подход могат да бъдат постигнати много добри резултати.
