ВЪВЕДЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО/ЛЕЧЕНИЕТО
Гръбначният стълб поддържа тялото, позволява движение и предпазва гръбначния мозък и нервните структури. Той включва шийна, гръдна и поясна област. Операциите на гръбначния стълб обхващат различни хирургични процедури, чиято цел може да бъде освобождаване на притиснати нерви, стабилизиране на гръбначния стълб или коригиране на определени структурни изменения.
Дискова херния, стеснение на гръбначния канал, приплъзване на прешлен, някои фрактури, прогресиращи деформации, тумори или инфекции понякога налагат хирургична оценка. Не всяка болка във врата или гърба обаче изисква операция. Решението се взема след съпоставка на оплакванията, прегледа, образните изследвания и общото здравословно състояние.
ПРИЧИНИ И СИМПТОМИ
Промените в гръбначния стълб могат да бъдат свързани с възрастово износване на дисковете и ставите, вродени особености, травми, намалена костна плътност, възпалителни заболявания или тумори. Понякога са налице няколко причини едновременно.
Възможни симптоми са болка във врата или кръста, болка, разпространяваща се към ръката или крака, изтръпване, мравучкане, мускулна слабост, ограничено ходене и нарушения в равновесието. При засягане на гръбначния мозък могат да се появят затруднения при фини движения с ръцете или нестабилна походка. Не всяка подобна болка произхожда от гръбначния стълб, затова е необходим клиничен преглед.
ВАЖНО: Новопоявила се невъзможност за уриниране, загуба на контрол върху урината или изхождането, намалена чувствителност в областта на слабините и седалището или бързо нарастваща слабост на крайниците изискват незабавна спешна медицинска оценка.
ДИАГНОСТИКА
Диагностиката започва с разговор за началото и развитието на оплакванията. При прегледа се оценяват мускулната сила, рефлексите, чувствителността, походката и движенията на гръбначния стълб. Рентгенографията показва подреждането на костите, магнитнорезонансната томография (ЯМР) дава информация за дисковете, нервите и гръбначния мозък, а компютърната томография (КТ) уточнява костните структури. При определени случаи са необходими електромиография (ЕМГ) или лабораторни изследвания.
Не всяка промяна, видима на образно изследване, е причина за симптомите. Показанията за операция се определят въз основа на съответствието между клиничните и образните находки, а не само по снимка.
МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ
Подходът зависи от заболяването и тежестта на симптомите. При подходящи пациенти първо се прилагат промени в ежедневните дейности, лекарства по лекарска преценка, индивидуални упражнения и физиотерапия. При някои видове нервно обусловена болка могат да се обсъдят инжекционни процедури. Ползата и ограниченията на тези методи са различни при отделните хора.
Операция може да се обсъди при трайни, силно ограничаващи оплаквания въпреки подходящо нехирургично лечение, доказана компресия на нервни структури, прогресиращ неврологичен дефицит или нестабилност на гръбначния стълб. Тежките травми, притискането на гръбначния мозък и някои спешни състояния изискват ранна хирургична оценка.
ХИРУРГИЧЕН ПРОЦЕС ПРИ НЕОБХОДИМОСТ ОТ ОПЕРАЦИЯ
Конкретната процедура се избира според установения проблем. При притискане на нерв може да се извърши отстраняване на част от диска (дискектомия) или разширяване на гръбначния канал (декомпресия/ламинектомия). При нестабилност може да се препоръча стабилизация и срастване на прешлени (спинална фузия). Деформациите, фрактурите и туморите изискват различни хирургични стратегии.
Преди операцията се обсъждат очакваните ползи, алтернативите, анестезията и индивидуалните рискове. В определени случаи се използват техники с по-малки разрези, но те не са най-подходящи за всеки пациент. Възможните усложнения зависят от операцията и могат да включват инфекция, кръвозагуба, увреждане на нерв, изтичане на гръбначномозъчна течност, тромбоза или непълно повлияване на симптомите.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД
Продължителността на възстановяването зависи от вида и обема на операцията, основното заболяване и общото състояние. След някои процедури раздвижването започва рано, докато след стабилизиращи операции процесът на костно срастване може да отнеме повече време. Възстановителният план включва безопасно раздвижване според указанията, грижа за оперативната рана, постепенно увеличаване на ходенето, физиотерапия при необходимост и контролни прегледи.
Болката, изтръпването и слабостта може да се повлияват с различна скорост. При дългогодишно увреждане на нервите пълното възстановяване не е гарантирано. При нова или нарастваща слабост, промени в контрола на уринирането или изхождането, висока температура или значителен секрет от раната трябва незабавно да се потърси медицинска помощ; при тежки неврологични симптоми — спешна помощ.