ВЪВЕДЕНИЕ И ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО/ЛЕЧЕНИЕТО
Лумбалната дискова херния възниква, когато част от междупрешленния диск в поясния отдел излезе извън обичайните си граници. Ако хернииралата тъкан притиска нервно коренче, освен болка в кръста може да има болка, разпространяваща се към седалището и крака (ишиас), изтръпване, мравучкане или мускулна слабост. Наличието на херния на ЯМР само по себе си не означава необходимост от операция. При много хора оплакванията намаляват с времето и без хирургична намеса.
Операцията при лумбална дискова херния има за цел да освободи притиснатия нерв при внимателно подбрани пациенти. Очакваната полза обикновено е по-съществена за болката по хода на крака и за функцията, засегната от нервната компресия, отколкото за всяка форма на болка в кръста. Пълното изчезване на симптомите не може да бъде гарантирано. Решението се основава на оплакванията, неврологичния преглед и образните изследвания.
ПРИЧИНИ И СИМПТОМИ
Възрастови изменения в диска, индивидуална предразположеност, повтарящи се натоварвания и някои внезапни усилия могат да допринесат за появата на херния. Симптомите зависят от нивото на дисковото увреждане и от засягането на нервното коренче. Болката може да остане само в кръста, но при притиснат нерв често се разпространява към седалището, бедрото, подбедрицата или ходилото. Кашлянето, напъването и определени движения понякога я усилват.
Възможни са парене или усещане за електрически импулси в крака, изтръпване, намалена чувствителност, слабост в ходилото и затруднение при продължително седене. Не всяка болка в кръста или крака обаче се дължи на дискова херния и е важно да се обсъдят други възможни причини.
СПЕШНО ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ: Новопоявила се невъзможност за уриниране, загуба на контрол върху урината или изхождането, изтръпване в областта на седалището и гениталиите или бързо засилваща се слабост в краката изискват незабавна спешна медицинска оценка.
ДИАГНОСТИКА И МЕТОДИ НА ИЗСЛЕДВАНЕ
Лекарят разпитва за началото, продължителността и разпространението на болката, сетивните промени и влиянието върху ежедневието. Неврологичният преглед включва мускулна сила, рефлекси, чувствителност и тестове за напрежение на нервите. При необходимост ядрено-магнитният резонанс (ЯМР) показва нивото на хернията и отношението ѝ към нервните коренчета. ЯМР не е рутинно изследване при всеки нов епизод на болка в кръста; използва се, когато може да промени лечението.
При определени обстоятелства се назначават допълнителни образни изследвания или електромиография (ЕМГ). Преди хирургично решение трябва да има съответствие между симптомите, прегледа и образните данни. Самото описание „голяма херния“ в резултата не е достатъчна причина за операция.
МЕТОДИ НА ЛЕЧЕНИЕ
При повечето пациенти първоначалният подход е нехирургичен. Поддържането на подходяща активност, избягването на продължително залежаване, индивидуално прецененото обезболяване, физиотерапията и упражненията могат да подобрят състоянието. При някои пациенти с остър и силен ишиас може да се обсъди епидурална инжекция. Ефектът и рисковете на всеки метод са индивидуални.
Операция се обсъжда при продължителна силна болка в крака и ограничена функция въпреки подходящо консервативно лечение, когато прегледът и образните изследвания потвърждават съответното притискане на нерв, или при прогресираща мускулна слабост. При съмнение за тежко засягане на нервите, отговорни за уринирането и изхождането, е необходима спешна оценка. Изолирана болка в кръста не е равнозначна на показание за дискова операция.
ХИРУРГИЧНА ПРОЦЕДУРА, АКО Е НЕОБХОДИМА
Хирургът избира подход според нивото и разположението на хернията, неврологичния статус, общото здравословно състояние и проведеното лечение. Често използвана операция е микродискектомията: чрез подходящ разрез, с помощта на микроскоп или увеличение, се достига до нервното коренче и се отстранява частта от диска, която го притиска. Ендоскопската дискектомия, извършвана с камера, е друга възможност за избрани случаи. Понякога е необходим по-широк хирургичен достъп.
Целта обикновено е освобождаването на нерва, а не премахването на целия диск. Стабилизиране на прешлените с импланти (спинална фузия) не се извършва рутинно само поради дискова херния. По-малкият разрез не е гаранция за по-добър резултат; изборът на техника трябва да е индивидуален.
Преди операцията се обсъждат очакваните ползи, алтернативите, анестезията и рисковете. Сред възможните усложнения са кървене, инфекция, увреждане на нерв, разкъсване на обвивката на нервите с изтичане на ликвор, продължаващи симптоми, повторна херния и необходимост от нова операция. Личният риск се преценява с хирургичния екип.
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И СЛЕДОПЕРАТИВЕН ПЕРИОД
Началото на ходенето, престоят в болница и връщането на работа зависят от вида операция, неврологичното състояние, придружаващите заболявания и физическото натоварване на работното място. При подходящи пациенти се насърчават внимателно раздвижване и кратки разходки. За вдигането на тежести, навеждането, усукването и спорта се следват конкретните указания на опериращия екип.
Болката по хода на крака може да намалее сравнително рано, докато изтръпването и слабостта понякога се подобряват по-бавно. При продължително притискане на нерва пълното възстановяване не е сигурно. Грижите за раната, лекарствата, евентуалната рехабилитация и контролните прегледи са важни. Нова или нарастваща слабост, промяна в контрола на уриниране или изхождане, висока температура, секрет от раната или необичайно силна болка налагат бърза медицинска оценка.